75 години от официалното откриване на “ВМЗ” 10.07.2015

Идеята за изграждане на самостоятелна фабрика за артилерийски боеприпаси възниква в Оръжейната инспекция към Щаба на войската, а през 1935 г., по време на откриването на възстановената къща-музей “Иван Вазов”, се взема решение тя да бъде построена в град Сопот. На тържествата присъстват редица знаменитости, водещи потеклото си от Сопот, както и “високи”   гости – Царят и   Пловдивският митрополит Максим – и става дума и за “подобряване хала на земляците, за връщане величието на града”. Първата копка на Държавната военна фабрика (ДВФ) в Сопот е направена на 9 юни 1936 г. През тази година са построени: казармата, управлението, караулното   помещение, портиерната и се започва изграждането на инструменталната   работилница. В края на лятото на 1936 г. Оръжейната инспекция сключва сделка за   доставка на необходимите машини и съоръжения за   срок от 18 до 24 месеца. През 1937 г. започва усилено строителство на производствени сгради – снарядна, запалочна, пресова работилница и др. През 1938 г. започват да пристигат и машините, чийто монтаж се извършва последователно до септември 1939 г. През същият месец всички машини се пускат в действие, за да се изпита тяхната работоспособност, мощност и капацитет.   Стремежът е да се оборудва модерно, високопроизводително предприятие, работещо по немска технология. Фабриката е построена и оборудвана, а районът и подреден и засаден с повече от 100 000 дръвчета в продължение само на три години. На 12 юли 1940 г. (Петровден по стар стил), се извършва официалното откриване на фабриката   при много тържествена обстановка и с военен парад, в който участват войскови части и работниците от фабриката. Присъстват Министърът на войната и Пловдивският митрополит Кирил. Тържествата са продължили от 11 до 13 юли. През периода на строежа и оборудване на фабриката началник е генерал Асен Красновски /Началник и на ДВФ – Казанлък/, а когато през 1939 г. е повишен в началник на отдел “Доставки и продоволствия“ при Военно министерство, на неговото място е назначен полковник Боньо /Бончо/ Гочев. През втората половина на 1939 г. са произведени първите боеприпаси по германска технология. Първите изделия, които се усвояват и произвеждат в ДВФ – Сопот, са   20 мм осколочно – фугасни изстрели, взриватели ЧУЗ – 37 и ЧУЗ – 81, 7,5 см изстрели за оръдие “Райнметал”, 7,5 см изстрели и 10,5 см снаряди за изделие “Круп”, 81 мм минохвъргачни мини и други. След края на втората световна война състоянието на икономиката налага, освен производството на боеприпаси, фабриката да се специализира и в производството на машини за селското стопанство – плугове, лемежи, брани, редосеялки, култиватори и други. До април 1947 г. военните заводи, в това число и ДВФ – Сопот, са бюджетни учреждения и се финансират от Министерството на народната отбрана. По силата на 28 – мо Постановление на   Министерския съвет от 10 декември 1948 г. те се придават към Министерството на промишлеността. След 1 април 1948 г., по силата на Закона за самоиздръжка на държавните и държавно – автономните стопански предприятия, Заводът минава на самоиздръжка, но запазва структурата си на бюджетно учреждение, като работниците и ръководните кадри си запазват правата по Закона за държавните служители. Следват години на разрастване, развитие и усъвършенстване. Усвояват се нови изделия: сенокосачки, стругово-фрезова машина “Родина” различни модификации, часовник-будилник, детайли за нафтова печка и други. През 1952 г. е обособено инструменталното производство с няколко участъка, което през годините се разширява, преустройва и модернизира до обособяването си в инструментален завод. В него за пръв път в България през 1986 година се внедрява гъвкава производствена система за производство на щампи, щанци и пресформи. Усвоено е производството на дискове за рязане и шлифоване на метали и неметали по лиценз на фирмата “Плимекс“ от Италия. През 1958 г. започва проектиране и на ново производство – лагерно. През   1960 г. се произвеждат първите български лагери, като “ВМЗ” е единствен производител на лагери в България. Произвеждат се над 500 типоразмера за нуждите на нашия пазар и за износ. Цехът за производство на стоки за народно потребление се създава като   самостоятелно поделение към “ВМЗ” през 1960 г. През 1968 г. започва производството на автомобилна газова уредба, газови уреди, резервни части за автомобили и други. Открито е ателие за изработване на сувенири. През тези години, освен гражданското производство, основно и главно за “ВМЗ” остава специалното производство. Усвоено е производството на редица артилерийски боеприпаси и взриватели за тях, учебна авиобомба и др. От 1967 г. започва и производството на гилзи за артилерийските боеприпаси. През шейсетте години на миналия век се усвоява производството на първите противотанкови и осколочни гранати за гранатохвъргачки РПГ-7 и СПГ-9 и оръдие 2А28. През 1963 г. във “ВМЗ” – Сопот е усвоено производството на първия пиезоелектрически взривател ВП-7М, а по – късно и на ВП-9, ВП-22 и др. Връх в развитието си специалното производство на “ВМЗ” достига в седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Усвоено е производството на различни калибри и видове артилерийски боеприпаси за съвременни оръдия. През 1972 г. започва усвояване производството на противотанкови управляеми системи (ПТУРС). През 1975 г. е усвоено производството на изделия НУРС тип С-5 за авиацията. Започва усвояване производството на ПЗРК “Стрела – 2М”, а след това “Стрела -3“ и “Игла“. През 1984 г. започва производство на РПГ – 22 /”НЕТО”/, а от 1985 г. се произвеждат и реактивни снаряди М – 21 ОФ “Град”. След 1990 г., в процеса на конверсия, във „ВМЗ“ са произвеждани множество изделия с гражданско предназначение, чието производство е прекратено по различни причини. За нуждите на специалното производство след 1990 г. специалистите на „ВМЗ“ са проектирали, разработили и внедрили в производството редица нови изделия, които, заедно с изделията с утвърдено име, с успех се продават на международните пазари.